Имунитета - кратка медицинска справка

Имунитетът (от на латински: immunis - свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани равновесието и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа. Според съвременните схващания за функционирането на имунната система, тя има доста сложна организация, включваща редица органи и тъкани (тимус, костен мозък, лимфни възли, слезка и некапсулирана лимфна тъкан), клетки (Т-лимфоцити, В-лимфоцити, лимфоцити-убийци, макрофаги) и клетъчни субстанции (имуноглобулини, антигени, цитокини и др. белтъчни молекули).

Всичките съставни елементи на системата действат в изключително добър синхрон и взаимодействие, за да се противопоставят на агресията на вируси, бактерии и гъбички, проникнали в организма.

Работата на тази сложна система до голяма степен се определя от няколко важни параметъра:

• - от капацитета на организма за изграждане на ключови за имунитета субстанции;
• - от ефективното координиране на работата на отделните звена в системата;
• - от способността на ресурсите на имунната система да се натрупват на стратегически “фронтове”, където вероятността за пробив в защитата на човешкия организъм е най-голяма.

От комбинацията между горните три параметъра зависят интегритетът, бързината и мощта на имунния отговор при пряка провокация от страна на агресор, какъвто може да бъде вирусът на свинския грип, например.

Имунната система е нещо повече от защитник срещу външните агресори.

Тя има съществено значение и при защитата на организма от бича на нашето столетие - рака. Във всеки от нас ежедневно се образуват ракови клетки, но добре работещата имунна система ги унищожава и не се развива заболяване.