Имунитет и нутритерапия

Нутритерапията е метод за профилактика и лечение с микроелементи, с витамини, с мастни киселини и аминокиселини и с други съставки на нашата храна.
Като сериозен клон от медицината нутритерапията започва своя възход в САЩ през 30-те години на ХХ век и бързо намира милиони подръжници по целия свят, предлагайки един изключително прост и в същото време изключително интелигентен начин за профилактика и лечение.
Огромният потенциал на нутритерапията се крие в съчетанието на хилядолетния лечебен опит на човечеството с най-новите открития на лекарите, биолозите, биохимиците и агрономите.
Данни за използването на нутритерапията има отпреди 5000 години, когато китайските лекари прилагали с успех водорасли за лечение на своите пациенти с гуша. Различни растителни и животински масла също влизали в техния лечебен арсенал. В един египетски папирус от преди 3500 години четем за 22 състояния и заболявания, които могат да бъдат лекувани с чесън. Друг египетски папирус препоръчва в случай на затруднения с нощтното виждане да се използва масло от черен дроб. Що се отнася до болестта скорбут (днес знаем, че тя се дължи на недостиг на витамин С) за пръв път тя е описана в папируса на Еберс, датиращ от преди 1150 г. От същия папирус разбираме, че цинковият окис и медта са били използвани от най-дълбока древност за лечение на рани и изгаряния. Бащата на медицината – Хипократ, използвал медта за лечение на някои белодробни заболявания. Неговите сънародници пиели вино, в което били поставени парчета желязо с цел да излекуват състояния, свързани с лесна уморяемост. За ролята на калция за формиране на костите и зъбите се е предполагало отдавна, а що се отнася до магнезия, той бил изолиран през 1695 година под формата на магнезиев сулфат и станал лекарство за “пречистване на кръвта”. С такава цел той бил приеман и от Мария Медичи. По-късно било установено, че магнезият премахва чувството за напрегнатост и тревожност и че подобрява дейността на сърдечно съдовата система. През ХIХ век английският дермотолог Тибъри Фокс въвежда лечение на екзема с масло от черен дроб на треска, което отдавна вече се използвало за лечение и профилактика на рахит. Било установено също така, че недостатъчната консумация на растителни мазнини и прекаляването с животински мазнини, предразполага към развитие на някои видове рак, на заболявания на сърдечно-съдовата система, на катаракта (перде на окото и много други. През 1830 година холандският химик Йоханес Мълдер публикува своите проучвания върху вещества, влизащи в състава на яйчния белтък, на кръвта, на желатината и др., които той нарекъл протеини. В зората на ХХ век били открити 16 аминокиселини, които изграждат протеините. По-късно било установено, че някои от тях, които човек си доставя с месото, млякото и млечните изделия, са незаменими и техният недостиг би могъл да доведе до тежки здравословни проблеми. Психиатри от цял свят съобщават за благотворното действие на аминокиселините фенилаланин, тирозин и триптофан върху психиката на хора с невроза и депресия. За близо 100 години, откакто се говори за витамините, вече са направени хиляди публикации, изясняващи тяхната огромна роля за човешкото здраве.
 
Що се касае до имунитета, днес вече е установерно, че към така наречените химио-имуномодулатори спадат редица витамини и микроелементи, каквито са витамините А, С, Е, микроелементите селен, цинк и сребро, полиненаситените мастни киселини (омега-3) и други. Микроелементите като селен и цинк са може би най-предпочитаните от групата на минералите вещества като имуностимулатори, поради участието им в огромен брой, важни за имунитета ензимни реакции и системи. Витамини и микроелементи се предлагат в аптечната мрежа под формата на множество различни комбинирани препарати. Има и доста препарати, съдържащи Омега-3 ненаситени мастни киселини.
 
Нашата препоръка:
Най-добре усвоими са витамините и микроелементите от естествен произход.
Редовната консулмация на пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба и морски дарове е от огромно значение за поддържането на добро здраве.
Ето и нашите предложения за набавянето на най-важните за имунитета витамини, микроелементи и полиненаситени мастни киселини:
Витамин А се съдържа само в храните от животински произход. Телешкият черен дроб е отличен източник на витамин А, млякото и яйцата също са добри източници. Растителните храни,които съдържат каротеноиди (например морковите, кайсиите и други) са източници на прекурсори на витамин А, които нашият организъм може да превърне в този витамин.
Витамин Е се съдържа в растителните масла, главно от пшеничени зърна. Затова един добър източник на витамин Е са пълноценните зърнени храни. Богати на витамин Е са също авокадото,броколито, различните ядки и семена (орехи, слънчоглед и други). Отличен източник на витамин Е са и рибите и морските деликатеси.
Не бива да се забравя, че тъй като Витамините A и Е са мастно разтворими,техният дефицит може да бъде причинен от диета,която е изключително бедна на мазнини.
Витамин С можем да си доставим главно от плодовете: черен касис, гуава, киви, цитрусови плодове, манго, ягоди. Добро съдържание на витамин С има и в зеленчуците от рода на броколите.
Цинк се съдържа най-вече в пълнозърнестите продукти, овесените ядки, морските продукти, дроба и пшеничните зародиши. Интересно е да се отбележи, че червеното вино улеснява усвояването на цинка от организма.
Добър естествен източник на селен са пълнозърнестите храни (хляб, овесени ядки, кафяв ориз). Други храни, богати на минерала са варивата, крехкото месо,нискомаслените млечни продукти, ядките (по-специално бразилските) и морските храни.
Полиненаситени мастни киселни можем да си набавим главно от рибата (в това отношение особено добър източник са по-тлъстите риби като сьомга, скумрия, риба тон). Богати на полиненаситени мастни киселини са и някои семена като например лененото семе.
Comments